Хайнрих фон Цвайбрюкен
Хайнрих фон Цвайбрюкен | |
граф на Графство Цвайбрюкен-Бич, господар на Херенщайн | |
Герб | |
---|---|
Хайнрих фон Цвайбрюкен (на немски: Heinrich von Zweibrücken, Herr von Herrenstein; † сл. 1406) от род Валрамиди е граф от Графство Цвайбрюкен-Бич, господар на замък Херенщайн в Елзас.
Той е вторият син на граф Симон I фон Цвайбрюкен-Бич († 1355) и третата му съпруга Агнес фон Лихтенберг († 1378), дъщеря на Йохан II фон Лихтенберг († 1366) и Йохана фон Лайнинген († 1346).
Брат е на Ханеман I фон Цвайбрюкен-Бич († 1399/1400), Еберхард († 1398), архдякон в Страсбург, Фридрих I († 1406), Симон II Векер фон Цвайбрюкен († 1401) и Лорета († 1406), омъжена на 21 август 1370 г. за Йохан IV фон Лихтенберг 'Стари' († 1405).
Брат му Ханеман I управлява Цвайбрюкен-Бич до 1401 г. заедно с брат си Симон II (III) Векер и сам след неговата смърт.
Замъкът Херенщайн е заложен от епископа на Мец през 1341 г. на Лихтенбергите. През 1380 г. отново е собственост на епископа на Мец. Той дава 75 процента на Хайнрих фон Цвайбрюкен-Бич, и друга осма част отново на фамилията фон Лихтенберг.[1]
Фамилия
[редактиране | редактиране на кода]Хайнрих фон Цвайбрюкен се жени пр. 1378 г. за Маргарета фон Хиршхорн († 1393), вдовица на Конрад I Ландшад фон Щайнах († 8 февруари 1377), внучка на Албрехт I фон Хиршхорн († пр. 1329), дъщеря на Йохан III фон Хиршхорн († сл. 1345) и Гуда фон Ментцинген († сл. 1344). Бракът е бездетен.[2]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Hans-Walter Herrmann: Die Grafschaft Zweibrücken. In: Kurt Hoppstädter, Hans-Walter Herrmann: Geschichtliche Landeskunde des Saarlandes, Band 2, Saarbrücken 1977, S. 316 – 322. ISBN 3-921870-00-3.
- Hans-Walter Herrmann, Die Grafschaft Zweibrücken-Bitsch. Kurt Hoppstädter, Hans-Walter Herrmann: Geschichtliche Landeskunde des Saarlandes. Band 2: Von der fränkischen Landnahme bis zum Ausbruch der französischen Revolution. Saarbrücken 1977, S. 323 – 332. ISBN 3-921870-00-3.
- Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XVIII, Tafel 149.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Nicolas Mengus, Jean-Michel Rudrauf: Châteaux forts et fortifications médiévales dʼAlsace. Straßburg 2013, S. 145. ISBN 978-2-7165-0828-5
- ↑ Heinrich von Zweibrücken, Herr von Herrenstein, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Château de Herrenstein/Burg Herrenstein, burgenwelt.org
- Château fort de Herrenstein, pop.culture.gouv.fr